Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
17. Макар и да бъдат дълговечни, няма да ги смятат за нищо, и късната им старост ще бъде без почит.
18. Ако пък умрат скоро, не ще имат надежда и утеха на съдния ден;
19. защото ужасен е краят на неправедния род.
Глава 4.
1. По-добре е бездетство с добродетел, защото споменът за нея е безсмъртен: тя се признава и от Бога, и от людете.
2. Кога е тука, подражават й, а кога си отиде, стремят се към нея; и във вечността тя тържествува увенчана, като удържала победа чрез непорочни подвизи.
3. А плодородното множество нечестивци не ще принесе полза, и прелюбодейните издънки не ще пуснат дълбоки корени и не ще стигнат до твърда основа;
4. и макар за малко време да се раззеленяват по клоните, но като няма твърдост, ще се разклатят от вятъра и от напора на ветровете ще бъдат изкоренени;
5. крехките клони ще се пречупят, и плодът им ще бъде безполезен, неузрял за храна и негоден за нищо;
6. защото деца, раждани от незаконни съжителства, са свидетели на разврат против родителите при разпита им.
7. А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8. защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот — възраст на старостта.
10. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11. грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14. защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
15. че благодат и милост има за светиите Му и промисъл — за избраниците Му.
16. Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост — дълговечната старост на неправедника;
17. защото те ще видят свършека на мъдрия и не ще разберат, какво е отредил Господ за него и защо го е поставил в безопасност;
18. те ще видят и ще го унижат, но Господ ще им се насмее;
19. и след това ще бъдат безчестен труп и позор между умрелите навеки, защото Той ще ги повали да паднат ничком безгласно, — ще ги разтърси от основи, и те най-сетне ще запустеят, ще бъдат в скърби, и споменът им ще загине;
20. съзнавайки греховете си, те ще застанат със страх, и техните беззакония ще ги осъдят в лицето им.
Глава 5.
1. Тогава праведникът ще застане с голяма смелост пред лицето на ония, които са го оскърбявали и презирали неговите подвизи;
2. а те, като видят, ще се смутят от голям страх и ще се слисат от неочакваното негово спасение
3. и, като се разкайват и въздишат от притеснение на духа, ще думат в себе си: това е оня същият, който беше някога си за присмех и за приказна гавра помежду ни.
4. Безумни, ние смятахме живота му за лудост и смъртта му — безчестна!
5. А как е причислен към Божиите синове, и жребият му е със светиите?
6. И тъй, ние сме се отклонили от пътя на истината, и светлината на правдата не ни е светила, и слънце не ни е озарявало.
7. Ние се изпълнихме с беззаконни и гибелни дела, ходихме по непроходни пустини, а Господния път не познахме.
8. Каква полза ни принесе високомерието, и какво ни даде богатството с пустославие?
9. Всичко това премина като сянка и като бързолетна мълва.
10. Както кога мине кораб по развълнувана вода, не може да се намери дирята, ни пътя на дъното му във вълните;
11. или както от летяща по въздуха птица не остава никакъв белег от нейния път, но лекият въздух, ударян с крилата и разсичан от бързото движение, бива преминат от движещите се крила, и след това не остава никакъв знак, че е минато по него;
12. или както от стрела, пусната в луча, разделеният въздух веднага пак се събира, тъй че не може се позна, през къде е минала тя;
13. тъй и ние се родихме и умряхме, и не можахме да покажем никакъв знак на добродетел, а се изтощихме в нашето беззаконие.
14. Защото надеждата на нечестивеца изчезва като прах, отнасян от вятъра, и като ситен скреж, разнасян от бурята, и като дим, развяван от вятъра, и преминава като спомен за еднодневен гост.
15. А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17. Той ще вземе за всеоръжие — Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;